Това навежда на мисълта, че тренировките, които са правили жените от проучването вероятно засилват мускулатурата, която отговаря за задържането на урината, което е обнадеждаващо, защото значи, че не са били нужни специални интервенции, упражнения или тренировки. А от това следва, че за някои хора стандартните силово-ориентирани тренировки са потенциално ефективно средство за справяне с инконтинецията.
Друго наблюдение, което подкрепя тази хипотеза е, че 25 от жените са споделили, че преди да започнат да се занимават със силов трибой са имали инконтиненция в ежедневието, която след това е изчезнала (което потенциално може да се дължи на други фактори).

Трето интересно наблюдение е, че при жените, които са докладвали, че се чувстват уверени в това да използват и съкращават мускулите на тазовото си дъно, се наблюдава малко по-малка вероятност за поява на инконтиненция. По-надолу ще разгледаме какво представляват тези мускули.

Същите автори са организирали подобно проучване, но върху щангисти и са открили, че 31,9% от тях са изпитвали уринарна инконтиненция през последните 3 месеца (Wikander 2021).
От участничките в проучването 9 са споделили, че нямат проблеми по време на тренировка и състезание, но им се случва да изпитват инконтиненция в ежедневието. Хипотезата на авторите е, че по-високият стрес от тренирането и състезанието увеличават секретирането на хормони, които помагат на уретрата да стои затворена.
 

Норвежко изследване от 2022 показва, че 56% от силовите трибойци и 36% от щангистите, които са участвали в проучването са изпитвали уринарна инконтиненция (Skaug 2020).

Обща нишка между изследванията е, че няма данни, които да показват, че изпускането се влошава с годините поради тренировките и затова няма нужда да се притесняваме дали започването или продължаването на тренировките ще задълбочи инконтиненцията.

*Двете проучвания на Уикандер и колеги са анкети, което носи редица недостатъци със себе си, като например увеличаване на вероятността в нея да участват най-вече хора с инконтиненция, просто защото останалите хора няма да имат такъв интерес в проучването. Това значи, че е възможно участващите да не са добра извадка и това да води до преувеличаване на процентите.

​

Както виждате, това състояние е сравнително широко разпространено

​

Докато при много жени инконтиненцията е лека и се проявява по-рядко, при други състоянието е по-тежко и ги отказва от практикуването на по-натоварващи дейности и спорт. Много жени се притесняват и не го споделят с треньорите си, докато в някои среди се стига до другата крайност, където инконтиненцията почти се окуражава и се смята за знак, че човек си дава достатъчно зор по време на тренировка. Въпреки, че инконтиненцията се смята за нормална част от някои спортове, в голяма част от случаите има какво да се направи по въпроса и хората страдащи от това състояние могат да потърсят помощ.
Нещо, което си струва да се повтори и затвърди е, че при някои видове спортове инконтиненцията се среща по-често не защото нещо не е наред със спортистите, а просто защото те са групата хора, които преминават през по-горе споменатите натоварвания. Много от неспортуващите хора също биха изпитвали инконтиненция ако се натоварваха физически, но тъй като не го правят, те не знаят, че те също влизат в тази група.

​

Една от основните стратегии за справяне с инконтиненцията са упражненията за тазовото дъно

​

Мускулите на тазовото дъно имат няколко основни функции:

- Помагат на органите в коремната кухина да стоят на мястото си. Ако мускулите и съединителните тъкани не са достатъчно силни се наблюдава състоянието пролапс (което се среща по-често при жените), при което пикочният мехур, матката или правото черво започват да се спускат към влагалището и да го притискат, като в най-крайните стадии започват и да излизат от него. Има различни видове пролапс, но тези са най-често срещащите се.