Статично и динамично разтягане
Кратко обобщение на обширна тема - дефиниции, ползи, механизми и примери за разтягания.
О
сновната цел на разтягането е да увеличава обхвата на дв ижение на мускулната и съединителна тъкан, а някои разтягания се правят с цел въздействане на нервна тъкан.
Разтягането може да се разделя на различни типове, като не съществува стриктна номенклатура - различните организации и специалисти понякога използват различни термини, а когато те са еднакви, дефинициите им могат да варират.
Два основни вида ратягане са статичното и динамичното разтягане.
Единствената разлика между тях е в движението
Целта на статичното разтягане е да се задържи определена позиция за някакъв период от време, обикновено 5-60 сек. Следващите упражнения са с цел разтягане най-вече на задните бедрени мускули - semitendinosus, semimembranosus, biceps femoris, като има разтягане и на мускулите около тях.
При динамичното разтягане отново се стремим да застанем в определена позиция, но за много кратко време - тук вече не целим задържане.
Джеферсън сгъване - пример за упражнение, което съчетава в себе си използване на тежест и преминаване през голям обхват на движение.
Навеждане с леко отскачане - в някои среди подобни разтягания са познати като "балистични" разтягания.
Има ли разлики в ефектите им?
Основни ползи от статичното разтягане:
- В определени ситуации може да е по-лесно за изпълнение
- В определени ситуации може да е по-релаксиращо
Основни ползи от динамичното разтягане:
- Бидейки движение, увеличава температурата на тялото, което го превръща в по-подходяща дейност за подготовка за двигателна активност.
- Бидейки движение, може да е по-ефективно в предизвикването на други адаптации като увеличаване на сила, мускулна маса и увеличен енергоразход.
- Инерцията от движението може да позволи на тялото да застава в позиции, които иначе не би могло.
Какви механизми участват?
Голяма част от ефектите на разтягането са все още неразгадани, затова ще обобщя някои основни хипотези.
1. Промяна във вискоеластичността на мускулите
Над 70% от масата на мускулите е вода и те имат вискоеластично свойство - при разтягане се завръщат в оригиналната си форма, като скоростта на разтягане има значение за реакцията на тъканта.
Доколко това свойство се афектира от разтягането като физическа дейност е тема на дебат, като много изследвания сочат в посоката, че ефектите върху вискоеластичността са малки и краткотрайни (Weppler 2010, Mizuno 2011).
2. Промяна в пластичността
Съединителните и мускулните тъкани имат пластично свойство, което значи, че в някаква степен могат да се ремоделират и да остават перманентно променени, в отговор на стрес. Тази хипотеза също се нуждае от допълнително изследване, за да се докаже като значителен ефект, който може да се генерализира в много ситуации.
3. Увеличаване на броя на саркомерите в мускулите
При продължителна имобилизация в разтегната позиция е наблюдавано увеличаване на броя на саркомерите в животни, но дължината на мускулите остава непроменена, защото саркомерите скъсяват дължината си. В научната сфера се дебатира доколко този ефект се наблюдава при хора и доколко е релевантен за увеличаване на гъвкавостта.
4. Намаляване на рефлекси и релаксация
Има предположения, че механизъм, който предпазва мускулите от преразтягане (стягайки ги по начин, различен от "стандартното" мускулно съкращение) трябва да се преодолее, което от своя страна води до увеличаване на обхвата на движение. Този механизъм обаче е недостатъчно разучен, наблюдава се най-вече при резки разтягания и няма добри доказателства, че играе основна роля.
5. Увеличаване на поносимостта към разтягане (stretch tolerance)
Това е основната хипотеза, която в момента е най-подкрепена от научни доказателства.
Идеята ѝ е, че в повечето или всички разтягания основният механизъм е намаляването на болката и дискомфорта, което от своя страна позволява на разтягащия се човек да достига по-големи обхвати на движение, дори и без да е променил състоянието на тъканите си.
С други думи можем да приемем, че мозъкът увеличава или намалява болката спрямо състоянието на тялото и спрямо доколко се "чувства" в безопасност. За повече информация, тук.
Разтягането като стимул за мускулна хипертрофия и хиперплазия
Това е вече добре документирано чрез изследвания - достатъчно продължителни и интензивни разтягания водят до увеличение на мускулната маса, като това се получава не само чрез увеличение на размерите на мускулните клетки, ами и чрез увеличаване на техния брой - хиперплазия. Този ефект е наблюдаван върху животни, тъй като поради етични причини подобни изследвания няма как да се проведат върху хора - единственият начин да се преброят всичките мускулни фибри (клетки) е чрез убиване на животното или отрязване на цял мускул. Също така, в повечето изследвания натоварванията и разтяганията са били изключително продължителни и интензивни, което ги прави непрактични или направо невъзможни за използване от човек.
Въпреки тези ограничения, има вероятност мускулната хиперплазия да протича и при хората.
Цитирана литература:
1. Weppler, C. H., & Magnusson, S. P. Increasing Muscle Extensibility: A Matter of Increasing Length or Modifying Sensation? Physical Therapy & Rehabilitation Journal, 2010.
2. Mizuno, T., Matsumoto, M., & Umemura, Y. Viscoelasticity of the muscle-tendon unit is returned more rapidly than range of motion after stretching. Scandinavian Journal of Medicine & Science in Sports, 2011.